Вторият фестивален ден откриха с 40-минутен сет от веселяшки хеви песни. Обявената от самия вокалист и главен клоун „вечер на немския рок” беше видимо по-добре посетена, като за всяка от трите банди си имаше сериозни фенове.

Вторият фестивален ден откриха Edguyс 40-минутен сет от веселяшки хеви песни. Обявената от самия вокалист и главен клоун Tobi Sammet „вечер на немския рок” беше видимо по-добре посетена, като за всяка от трите банди си имаше сериозни фенове. Супергероите, родом от Фулда, започнаха с две от новите си парчета (Dead or Rock и Speedhoven), след което Tobi се метна с лъвски скок на една от колоните отпред, току до публиката до вентилатора, която заплашително се разклати. Той запази равновесие и изкоментира критично: „Това е правено в Австрия.”

Явно Tobi се е вживявал в ролята на лирическия герой от „тоалетната любовна машина” и някоя стюардеса така го е раздрусала, че на слизане всичко в самолета е било разместено и логично част от багажа на Edguy се е загубила. Последва и самата Lavatory Love Machine.

Някъде по това време зад барабаните изникна и голям колкото протежението на цялата сцена транспарант с мотиви от обложката на албума Tinnitus Sanctus. Следващото парче беше Мandrake, на което публиката пя най-сърцато, а по това време Marcus Siepen надникна зад сцената и остана там за няколко песни. По същото време стана ясно, че той и Hansi са се разхождали из публиката и на въпросите какво мисли за Edguy, вокалистът на Blind Guardian каза: „Да, харесваме ги.” По едно време Tobi напразно позира пред камерата за екрана, но скоро осъзна, че всъщност няма оператор зад нея и се отказа да чупи стойки.

След възторжен рев: „България, вие сте Superheroes!”, Tobi подкара и този хит, а преди взимането на височините, яростно започна да плюе наляво и надясно, явно за да си прочисти гърлото. От Tobi разбрахме и че австрийските авиолинии са виновни, че са изгубили най-ценното - надписите „Edguy” и „Bulgaria rules!”. След финала на песента Ministry of Saints Tobi припя за кратко „We are, we are the saints” и се ухили – явно си правеше майтап с едноименната песен Saints of Los Angeles от последния албум на предишните хедлайнери на фестивала - Motley Crue. Edguy завършиха с King of Fools, поклониха се и потънаха зад сцената.

Преди да излязат бардовете от Крефелд, се включиха екраните, сцената светна в синьо и от колоните се разнесе интрото на Nightfall In Middle-Earth - War of Wrath, след което започна не Into the Storm, а Time Stands Still. Личеше си, че феновете на Guardian са най-отпред и диво приветстват любимците си. Скоро стана ясно, че новата прическа на Hansi (поводът за подстригването бил, че така имал по-делови вид и му отивало като на бизнесмен) доста го оприличава на Mark ‘Barnеy’ Greenway от Napalm Death. Личеше си и че е свалил няколко килограма. Следващата песен в сета беше Born In a Morning Hall от Imaginations From the Other Side, a на следващото парче сякаш по поръчка се здрачи и Guardian подкараха Nightfall. След пренасянето ни в света на Толкин и терзанията на нолдорите Hansi огледа доволно публиката и каза на чист български: „Добре”, което предизвика радостни викове от страна на публиката, а вокалистът гордо поясни: „Аз добре си уча текстовете.”

Hansi ни разпя с „О-о-о” и след като публиката се включи подобаващо с припяването на „О”-тата, се пренесохме сред пясъците на пустинната планета Дюн с парчето Traveler in Time. Въодушевени, десетина души до мен заформиха скромно пого, което вся смут у намиращите се до нас тинейджърки с потници на Scorpions. Едната изтърси: „Първо са сложили това нещо насред стадиона (имаше предвид пулта на озвучителите) да пречи, а сега тези са се напили и се бият, а няма полиция да ги изнесе. Организаторите трябва да помислят за някои неща.” „Умницата” бе на около 14 години. Blind Guardian решиха, че е време за нови песни и изсвириха Turn the Page, която предвидимо не се радваше на особен ентусиазъм от страна на публиката. После отново се върнахме към култовия Imaginations From the Other Side с кръстоносната Script For My Requiem, по време на която стана ясно, че Hansi е в завидно добро състояние и пее както си трябва, дори си взима височините с подходящата дрезгавина, както си го знаем от студийните албуми.

Песента от играта Sacred II – Sacred, беше най-най-новото парче на бардовете и за моя изненада доста хора я бяха научили наизуст и пееха до пресипване. Един от очакваните суперхитове, присъстващи на почти всеки техен концерт – Valhalla, възрадва най-силно феновете и дълго след края й всички припяваха: ‘Valhalla, deliverance…’ Явно недоволен от персоната на ритъм китариста Marcus Siepen, Hansi все се правеше, че го удря по главата и се хилеше странно. Третото парче от Imaginations From the Other Side беше едноименното, а за финал дойде Mirror Mirror.

Това, което направи впечатление на всички, бе отсъствието на емблематичната за групата Bard’s Song и доста от феновете бяха разочаровани. Но пък на мястото на тази слушана до втръсване балада имаше класики като Traveler In Time и Born In a Morning Hall, които се изпълнят много по-рядко и чисто музикално са доста по-стойностни. По-важното е, че Blind Guardian се представиха изключително добре и оставиха феновете си в България доволни за втори път. От доста места се носеха коментари: „Концертът за тази вечер свърши” и мнозина фенове се изнесоха от предните места по-назад или направо излязоха от стадиона да разпуснат на бира.

Последва логичното пренареждане на сцената и още по-логичното предаване на щафетата между феновете на Blind Guardian и Scorpions на първите редове. Тълпата се сгъсти и се усети, че това ще е най-посетената вечер от тазгодишния Kaliakra Rock Fest. Точно в 22.30 ч. от колоните се понесе с всичка сила Love In an Elevator на Aerosmith, което подсказа на публиката, че е време да наостри сетивата си. По-малко от 10 минути по-късно пред нас вече забиваха Scorpions. Появата им на сцената предизвика незабавна истерична реакция у девойките наоколо, но за съжаление, звукът не беше добре балансиран и началната Coming Home бе едва разпозната. За щастие, проблемът бе отстранен своевременно и имахме възможност да се насладим на едно безупречно изпълнение на една перфектно сработена банда с почти 45-годишна история. Междувременно станахме свидетели и на пълнокръвния дебют на екраните в Каварна – два отстрани и един зад музикантите, на който освен кадри от концерта вървеше и мултимедия.

Първата част на концерта бе с подчертано рокаджийско звучене, като повечето песни бяха удължени и украсени с атрактивни китарни сола. Музикантите от Scorpions кипяха от енергия и буквално не се спираха на едно място, а заразителното им настроение бързо се предаде и на феновете. Фурор предизвика и облеклото на съоснователя на групата Rudolf Schenker, чийто прекалено впит лъскав розов панталон предизвика не една и две усмивки и повдигнати вежди. Klaus Meine беше с дежурния си каскет и усмивка, а в моментите, в които не пееше, умело жонглираше с дайре. Освен това Klaus успешно подобри рекорда за хвърлени палки – на определени интервали се разхождаше и хвърляше цели снопове в публиката, която естествено не пропусна да се избие за тях.

Дойде време за първата поредица балади. Електрическите китари бяха сменени с акустични и юлската вечер бе огласена от безкрайно нежните Send Me an Angel и Holiday. Каварненският стадион засия от светлината на безброй запалки, а гласът на Klaus Meine бе в състояние да размекне и най-коравото сърце. По средата на Holiday той направи пауза, в която разпя публиката и я остави да изкрещи екстаза си на воля.

Сетлист на Scorpions