гр. Каварна, стадион Калиакра

След гостуването на Cradle Of Filth на Бургаския фест миналата година, на 15-ти август българският почитател на тежката музика изпълни още една своя мечта – да види на живо култовата норвежка шайка Dimmu Borgir в концертната ни столица Каварна. Посещаемостта на фестивала е с няколко пъти по-добра от миналите издания, вероятно заради стабилната фенска база на бандата у нас.

Около 20 часът зазвучават първите акорди от изпълнението на симфоничните блекари Serpentine Creation. Групата, събрала в едно членове на Demonism и Desolatе, забива с хъс скверната си музика, и макар на сцената музикантите да са едва трима, саундът е мощен и издънки няма. Парчето Satan Is Here от дебютния им албум изиграва ролята на финал за краткия сет, но заформилото се интензивно пого и стотиците ръце във въздуха са идеалното доказателство, че Vlad, Jafar и Mephistophel са си свършили добре работата.

Малко по-късно дойде ред за познатите от не един и два феста The RevengeProject. За едва двадесетината си минути отпред бургазлиите не оставят съмнение, че са една от най-обещаващите групи в рамките на родния ъндърграунд. Изключително стабилни на сцена, момчетата радват тълпата с трепачи като 1000 Voices и Visions. Много от наблюдателите знаят текстовете и помагат на любимците си, но и останалите не щадят шийните си прешлени. Реакцията на публиката ясно показва, че с една идея по-дълъг сет не би бил приет зле – утешението е, че засега няма изгледи TRP да спрат с активното си концертиране и още дълго ще слушаме за тях.

Точно в 21:10 Korozy (вече с по-различен състав) излизат на сцената, но вместо с корпс-пейнт, понаедрелият Гани се е пременил с тениска на Pain. Гласът му изглежда в добра форма и това ясно си проличава при комбинацията на крясъците с чисти вокали. Цялата банда се скъсва да куфее и заразява публиката с ентусиазма си, а озвучаването продължава да е на ниво. Всяка една подробност от изпълнението сочи, че е време за нов албум и масирани турнета – нещо, което с нетърпение очакваме от Korozy. След 35 минути свирене групата се оттегля и се започват последни настройки по декорите и инструментите на хедлайнърите...

...Изведнъж всичко угасва. Сцената бива заляна от пулсиращи призрачни светлини, а на фона им един по един пред нас излизат Daray (ударни), Mustis (клавири), ICS Vortex (бас), Galder, Silenoz (китари) и разбира се, Shagrath (вокали). Без никакви предварителни въведения Dimmu Borgir драстично понижават температурата на стадиона с класиката Spellbound, а след експлозивното начало фронтменът пожелава да ни информира, че вечерта е посветена на всички фенове на истинския норвежки блек метъл. Надали някой от близо 3000-те души е дошъл с нагласата да слуша кънтри, но последвалия тайфун в лицето на Cataclysm Children дава да се разбере, че тази вечер компромиси няма да има. На The Serpentine Offering публика и група стават едно, защото на“My decent is the story of everyman/I am hatred, darkness and despair” няма човек, който да не продира гласните си струни. Новият албум е почетен и с последвалите The Chosen Legacy и The Sacrilegious Scorn, а след тях е време за култовата The Maelstrom Mephisto. Бандата не спира да окуражава полудялата публика, а Galder дори успява да окъпе предните редове с фонтаните минерална вода, които изплюва. IndoctriNation донякъде изненадва с присъствието си в сета, но пък е изключително добре приета от немалката част фенове, които смятат че Puritanical Euphoric Misanthropia е връх в творчеството на Borgir. „Много хора отричат изкушението и греха, но те са просто лицемери”, обръща се към множеството Shagrath, преди да започне изобличителната Kings of the Carnival Creation. Трудно може да се определи дали норвежците наистина са погубили изначалния бунт в блек метъла, но може ли да се намери по-точно определение за заобикалящия ни свят от редовете “Peace means reloading your guns/The love for life is all hatred in disguise/A carnival creation with masks undone”? След следващата стара класика членовете на групата се скриват зад сцената, но само за да излязат няколко минути по-късно, впечатлени от оглушителните ревове на озверялата маса, която вика кумирите си обратно. Бисът се състои от добре подбрани хитове - започва с Allegiance, преминава през кратката, но въздействаща Puritania, (за която Shagrath даже доукрасява ризницата си с войнишка фуражка) и накрая една от най-любимите песни на феновете – епичната Mourning Palace. След дълги благодарности към всеотдайната тълпа следва и достойният финал – а именно Progenies Of The Great Apocalypse. После поклони от Silenoz, окуражителни жестове от Galder и обещанието на Shagrath, че при следващото си турне най-успешната блек метъл банда на света няма в никакъв случай да пропусне България.
Някой има ли нещо против?