към сайта на община Каварнаконцертен портал - начало
Scorpions, Blind Guardian, Edguy
Scoprions, Blind Guardian, Edguy
Място:

гр. Каварна, стадион Калиакра

Начало: 2 юли 2009 г.
цени на билетите: -
подробности: в рамките на Калиакра Рок Фест
организатори: Община Каварна, Joker Media
галерия: тук

Вторият фестивален ден откриха с 40-минутен сет от веселяшки хеви песни. Обявената от самия вокалист и главен клоун „вечер на немския рок” беше видимо по-добре посетена, като за всяка от трите банди си имаше сериозни фенове.

 Вторият фестивален ден откриха Edguyс 40-минутен сет от веселяшки хеви песни. Обявената от самия вокалист и главен клоун Tobi Sammet „вечер на немския рок” беше видимо по-добре посетена, като за всяка от трите банди си имаше сериозни фенове. Супергероите, родом от Фулда, започнаха с две от новите си парчета (Dead or Rock и Speedhoven), след което Tobi се метна с лъвски скок на една от колоните отпред, току до публиката до вентилатора, която заплашително се разклати. Той запази равновесие и изкоментира критично: „Това е правено в Австрия.”
 
Явно Tobi се е вживявал в ролята на лирическия герой от „тоалетната любовна машина” и някоя стюардеса така го е раздрусала, че на слизане всичко в самолета е било разместено и логично част от багажа на Edguy се е загубила. Последва и самата Lavatory Love Machine.
 
Някъде по това време зад барабаните изникна и голям колкото протежението на цялата сцена транспарант с мотиви от обложката на албума Tinnitus Sanctus. Следващото парче беше Мandrake, на което публиката пя най-сърцато, а по това време Marcus Siepen надникна зад сцената и остана там за няколко песни. По същото време стана ясно, че той и Hansi са се разхождали из публиката и на въпросите какво мисли за Edguy, вокалистът на Blind Guardian каза: „Да, харесваме ги.” По едно време Tobi напразно позира пред камерата за екрана, но скоро осъзна, че всъщност няма оператор зад нея и се отказа да чупи стойки.
 
След възторжен рев: „България, вие сте Superheroes!”, Tobi подкара и този хит, а преди взимането на височините, яростно започна да плюе наляво и надясно, явно за да си прочисти гърлото. От Tobi разбрахме и че австрийските авиолинии са виновни, че са изгубили най-ценното - надписите „Edguy” и „Bulgaria rules!”. След финала на песента Ministry of Saints Tobi припя за кратко „We are, we are the saints” и се ухили – явно си правеше майтап с едноименната песен Saints of Los Angeles от последния албум на предишните хедлайнери на фестивала - Motley Crue. Edguy завършиха с King of Fools, поклониха се и потънаха зад сцената.

Edguy

 

Преди да излязат бардовете от Крефелд, се включиха екраните, сцената светна в синьо и от колоните се разнесе интрото на Nightfall In Middle-Earth - War of Wrath, след което започна не Into the Storm, а Time Stands Still. Личеше си, че феновете на Guardian са най-отпред и диво приветстват любимците си. Скоро стана ясно, че новата прическа на Hansi (поводът за подстригването бил, че така имал по-делови вид и му отивало като на бизнесмен) доста го оприличава на Mark ‘Barnеy’ Greenway от Napalm Death. Личеше си и че е свалил няколко килограма. Следващата песен в сета беше Born In a Morning Hall от Imaginations From the Other Side, a на следващото парче сякаш по поръчка се здрачи и Guardian подкараха Nightfall. След пренасянето ни в света на Толкин и терзанията на нолдорите Hansi огледа доволно публиката и каза на чист български: „Добре”, което предизвика радостни викове от страна на публиката, а вокалистът гордо поясни: „Аз добре си уча текстовете.”

 

Hansi ни разпя с „О-о-о” и след като публиката се включи подобаващо с припяването на „О”-тата, се пренесохме сред пясъците на пустинната планета Дюн с парчето Traveler in Time. Въодушевени, десетина души до мен заформиха скромно пого, което вся смут у намиращите се до нас тинейджърки с потници на Scorpions. Едната изтърси: „Първо са сложили това нещо насред стадиона (имаше предвид пулта на озвучителите) да пречи, а сега тези са се напили и се бият, а няма полиция да ги изнесе. Организаторите трябва да помислят за някои неща.” „Умницата” бе на около 14 години. Blind Guardian решиха, че е време за нови песни и изсвириха Turn the Page, която предвидимо не се радваше на особен ентусиазъм от страна на публиката. После отново се върнахме към култовия Imaginations From the Other Side с кръстоносната Script For My Requiem, по време на която стана ясно, че Hansi е в завидно добро състояние и пее както си трябва, дори си взима височините с подходящата дрезгавина, както си го знаем от студийните албуми.

 

Песента от играта Sacred II – Sacred, беше най-най-новото парче на бардовете и за моя изненада доста хора я бяха научили наизуст и пееха до пресипване. Един от очакваните суперхитове, присъстващи на почти всеки техен концерт – Valhalla, възрадва най-силно феновете и дълго след края й всички припяваха: ‘Valhalla, deliverance…’ Явно недоволен от персоната на ритъм китариста Marcus Siepen, Hansi все се правеше, че го удря по главата и се хилеше странно. Третото парче от Imaginations From the Other Side беше едноименното, а за финал дойде Mirror Mirror.

 

Това, което направи впечатление на всички, бе отсъствието на емблематичната за групата Bard’s Song и доста от феновете бяха разочаровани. Но пък на мястото на тази слушана до втръсване балада имаше класики като Traveler In Time и Born In a Morning Hall, които се изпълнят много по-рядко и чисто музикално са доста по-стойностни. По-важното е, че Blind Guardian се представиха изключително добре и оставиха феновете си в България доволни за втори път. От доста места се носеха коментари: „Концертът за тази вечер свърши” и мнозина фенове се изнесоха от предните места по-назад или направо излязоха от стадиона да разпуснат на бира.

Blind Guardian

 

Последва логичното пренареждане на сцената и още по-логичното предаване на щафетата между феновете на Blind Guardian и Scorpions на първите редове. Тълпата се сгъсти и се усети, че това ще е най-посетената вечер от тазгодишния Kaliakra Rock Fest. Точно в 22.30 ч. от колоните се понесе с всичка сила Love In an Elevator на Aerosmith, което подсказа на публиката, че е време да наостри сетивата си. По-малко от 10 минути по-късно пред нас вече забиваха Scorpions. Появата им на сцената предизвика незабавна истерична реакция у девойките наоколо, но за съжаление, звукът не беше добре балансиран и началната Coming Home бе едва разпозната. За щастие, проблемът бе отстранен своевременно и имахме възможност да се насладим на едно безупречно изпълнение на една перфектно сработена банда с почти 45-годишна история. Междувременно станахме свидетели и на пълнокръвния дебют на екраните в Каварна – два отстрани и един зад музикантите, на който освен кадри от концерта вървеше и мултимедия.

 

Първата част на концерта бе с подчертано рокаджийско звучене, като повечето песни бяха удължени и украсени с атрактивни китарни сола. Музикантите от Scorpions кипяха от енергия и буквално не се спираха на едно място, а заразителното им настроение бързо се предаде и на феновете. Фурор предизвика и облеклото на съоснователя на групата Rudolf Schenker, чийто прекалено впит лъскав розов панталон предизвика не една и две усмивки и повдигнати вежди. Klaus Meine беше с дежурния си каскет и усмивка, а в моментите, в които не пееше, умело жонглираше с дайре. Освен това Klaus успешно подобри рекорда за хвърлени палки – на определени интервали се разхождаше и хвърляше цели снопове в публиката, която естествено не пропусна да се избие за тях.

 

Дойде време за първата поредица балади. Електрическите китари бяха сменени с акустични и юлската вечер бе огласена от безкрайно нежните Send Me an Angel и Holiday. Каварненският стадион засия от светлината на безброй запалки, а гласът на Klaus Meine бе в състояние да размекне и най-коравото сърце. По средата на Holiday той направи пауза, в която разпя публиката и я остави да изкрещи екстаза си на воля.

 
„3, 2, 1... Are you ready to rock?” и купонът се върна на предишното си високо темпо. След още две песни светлините се насочиха към барабаниста James Kottak, който демонстрира майсторството си, докато другите използваха момента да си поемат глътка въздух. Върховият момент настъпи, когато Kottak се качи върху касата и показа надписа на гърба си – Rock’n Roll Forever, после се съблече и се оказа, че на тялото му е татуиран същият надпис. Символиката бе перфектна, защото точно на това станахме свидетели в свежата юлска вечер – един празник на рока в най-класическата му форма. Ударната Blackout накара всички да заподскачат, а Big City Nights сложи край на редовата част на концерта.
 
Scorpions привидно се прибраха, но на всички ни беше ясно, че няма как да минем без бис. И наистина – само минути след това акустичните китари бяха извадени отново и прозвучава първите акорди на Still Loving You. Последва и познатото до болка свирукащо интро на знаменитата Wind of Change, по време на която нямаше човек, който да не крещи текста с пълна сила. Rock You Like a Hurricane пък сложи край на третото гостуване на скорпионите у нас. Последни усмивки и последни уверения, че българите сме най-яката публика на света и втората фестивална вечер бе официално закрита.
 

Scorpions


Сетлист на Scorpions

  • Coming Home
  • Loving You Sunday Morning
  • Is There Anybody Out There
  • The Zoo
  • Coast to Coast
  • Send Me an Angel
  • Holiday
  • 321
  • Tease Me, Please Me
  • Bad Boys Running Wild
  • Drum Solo
  • Blackout
  • Big City Nights
  • ---
  • Still Loving You
  • Wind of Change
  • Rock You Like a Hurricane




Каварна рок новини