към сайта на община Каварнаконцертен портал - начало
Dream Theater, Cynic
Dream Theater, Cynic
Място:

гр. Каварна, стадион Калиакра

Начало: 3 юли 2009 г.
цени на билетите: -
подробности: в рамките на Калиакра Рок Фест
организатори: Община Каварна, Joker Media
галерия: тук

Mike Portnoy и неговият тънък бизнес нюх в здравословната комбинация с добър музикален вкус станаха причина Dream Theater освен с множеството си достойнства като група с годините да станат емблематични и с отличната си селекция от групи, които избират за откриване на концертите си. Сред силните имена се нареждат Pain Of Salvation, Vanden Plas, Spock’s Beard, Three, Threshold, Riverside... Българската публика и най-вече преобладаващите в третия ден на фестивала прогресари получиха редкия шанс да се срещнат с култовата тех дет метъл банда Cynic, дръзнала през 1993 г. да издаде смелo надскочилия времето си Focus – албум, който с годините се преобрази в сърцата на феновете от енигматична стилова смес в стандарт за качествен авангарден метъл. Квартетът, предвождан от явния интроверт Paul Masvidal, представи перфектно изпълнен сет. Дебютът на групата беше скромно уважен от задължителната Veil Of Maya и инструментала Textures (голямата липса тук беше химнът How Could I). Почти нищо не беше спестено от актуалното бижу Traced In Air и то проблесна в цялата си красота. Освен с фанатичния прием на известен брой български ултраси Cynic успяха да докоснат и сърцата на голяма част от известните със своята широка музикална кройка почитатели на главната група за вечерта. Перфектният звук даде от една страна възможност на всички да чуят все по-широко разпростиращите се в съвременния метъл фюжън прийоми, а от друга - не остави и прашинка съмнение относно музикалната компетентност на събудилата се за нов живот легенда.

Cynic

Колкото и противоречива група да са Dream Theater, то в нощта на трети юли те се доказаха като една от най-непротиворечиво могъщите лайв банди, които сме имали честта да гледаме. Може да се спори с часове относно фигурата на LaBrie, относно излишните им кавъри, относно опасното зацикляне, коментирано и в кавърсторито в последния ни брой, но вярвам, че седемте хиляди фенове, акостирали в Каварна вчера, биха предпочели още един подобен концерт дори пред възможността любимците им да запишат нов Images & Words...

 

Верни на съвършения си професионализъм, Theater стъпиха на сцена точно в 21:30 ч., момент, в който сгъстяването на публиката (оказала се неочаквано много спрямо прогнозите ни) протече право пропорционално на стъмняването на стадиона. За дебют малко странно, особено предвид ПиАр гения на Portnoy, чухме In the Presence of Enemies, pt. 1 – песен, която не е нито класика, нито е от актуалния албум на бандата, но пък и нас слабо ни вълнуваше сетлиста. Защото точно в този момент бяхме изправени пред „албино” комплекта на Portnoy с трите каси и неизброимите чинели и се наслаждавахме на китарното чудовище John Petrucci, чиито сола бяха конкурирани откъм бързина само от смяната на бленди по клавира на Jordan Rudess. Единствен John Myung не излъчваше типичната театрална осанка на сцена, но си пролича, че е бил отличник в курсовете по кършене на пръсти. А, да – и LaBrie. След като критиците му трупаха ли трупаха кал, с която да го замерват, то те получиха най-болезнения отговор, защото точно у нас канадецът изнесе безупречен концерт. Разбира се, тепърва ще почне да се обсъжда защо съвсем скоро на Download феста James се представи слабо, ще се намерят хора, които и сега ще заявят, че той просто не им е по вкуса, но ние сме длъжни да се концентрираме върху фактите – а те са, че LaBrie издържа на всички тестове за височина, пеенето му се вписа отлично в концепцията на групата и нямаше фалцети, изфалшивявания и отпадания.

 

12 песни – точно толкова изпълниха театралите, но ако питате някой фен, той никога няма да ви каже това, а ще ви каже по-скоро, че свириха два часа и пет минути – при това този път без антракт! Наистина бройката лъже, защото върху и без това солидните си композиции театралите добавяха най-различни хрумвания – безкрайно изтренирани, но даващи вид на невинни импровизации. Няма друга банда, която да се „преструва”, че импровизира, докато свири на пета скорост. Сетлистът беше разположен идеално във времето и в пространството на Theater – не липсваха класики като величествения инструментал Erotomania или разтапящата Hollow Years, но и новите композиции като A Rite of Passage и A Nightmare to Remember паснаха до ветераните, макар да са изпълнявани не повече от няколко пъти. Немалко хора се объркаха и не разбраха, че това са песни от актуалния диск на американците, а пък на „кошмара” стана ясно, че Portnoy е длъжен да опита да сформира страничен дет метъл проект, защото абразивните му дълбоки грухтежи в края на песента се оказаха една от най-приятните изненади за вечерта. От друга страна, сетът отлично комбинира някои от най-бързите и раздвижени театрализми като As I Am с генератори за палене на запалки като споменатата Hollow Years и с гвоздея на вечерта (един от многото) – The Spirit Carries On. Лично Mike Portnoy даде тон, като запали първи, а след него мексиканската вълна заля целия стадион. Покъртителната флойдска емоция, струяща от парчето, доведе дотам, че и на изхода, борейки се с тълпите от прогресарска пот, пяхме If I die tomorrow, I’ll be alright, because I believe…

Dream Theater

Dream Theater излъчваха обичайния си максимализъм, но не избиваха на скука, а напротив – доказаха, че могат и да забавляват. Надсвирваха се методично и дори студено, но видяхме, че метълът е в кръвта им и когато гостуват на Калиакра рок фест, а не на Prog Day в Щатите, могат да извадят редица тежки козове, които да подлудят не само консервативните им фенове. LaBrie получи имунитет за следващите пет албума, а самите DT – вероятно за цялата си кариера, защото удоволствието от мощта им на живо не може да се сравни като емоция с разочарованието от който и да е албум...

Dream Theater Setlist





Каварна рок новини